За кожухарството

Кожухарството се развива през целия XIX век и се превръща в един от най-добрите и богати занаяти. В навечерието на Освободителната война (1877-1878) в Габрово имало повече от 55 кожухарски дюкяна. Патронният празник на кожухарите е Илинден.
Кожухарският занаят се състои от два технологични етапа – обработване на кожите и шиене. Суровите кожи преминават през продължителна обработка, докато станат готови за шиене и продажба. Освен накисване във вода и специални разтвори, кожите се саркисват откъм опаката страна за отстраняване на остатъците от тлъстини и тъканни влакна. процесът се осъществява посредством дъгообразен нож, наречен “коса”.
Кожухарите, които често освен занаятчии били и търговци, шиели подплати на връхни мъжки и женски дрехи, кожуси, якета, шуби, габини, голаци,калпаци, ръкавици и чехли. При изработката им майсторите-кожухари си служели с дървено чукче, гвоздеи, кожухарско ножче, ножици, игли, дървен аршин, дрянова пръчка за тупане на кожите, чесало и железни и дървени гребени.
Шиенето на кожухарските изделия първоначално е ставало на ръка, със специални триръбести игли, а по-късно на събирачни и шевни машини на германската фирма “Сингер”.