За мен

Родена съм в малкото добруджанско село Безводица, област Добрич. Целият ми живот е свързан с труда. Още докато бях съвсем малка, малко над 3 год.,  ме качваха на воловете и както в разказ на Елин Пелин, ги водих по браздите, за да орат. 

Първата шевна машина, която ми купиха моите родители, получих за 16 годишнината си. През далечната 1959, баща ми ме изпрати да уча занаят в град Добрич при леля ми, която беше шивачка. Не след дълго време разбрах, че няма да науча занаят. Омъжих се и започнах работа в най-големия на Балканите завод за обувки „Добрич“. След няколко години се взе решение да се сформира кожухарски цех към завода, който първоначално се състоеше от 10 човека. Повикани бяха кожухари от кооперация „Първи май“, за да ни обучават. 

Работих и като моделиер в модна къща „Валентина“, където научих как се работи с трудни платове и модели. След което започнах работа в кожухарска фабрика „Свобода“, също като моделиер, но вече на кожени дрехи. През всичките тези години, успях да мина през всички процеси и научих тънкостите на занаята. Обичах своята работа, обичах и обичам миризмата на кожи. 

С колеги на фестивала на занаятите в етнографски комплекс на открито "Етъра"
През 1984 година, бях поканена да работя в Етнографски музей „Старият Добрич“. Вече имах смелостта да работя самостоятелно, явих се на изпит и станах един от майсторите на музея на занаятите на открито. Тридесет и четири години посветих на работата си в музея. Много хора срещнах. Опитах се да предам любовта си към занаята и на децата, и внуците си. 
Труден е кожухарският занаят, иска здрави ръце, сръчност, упоритост. За съжаление той е един от умиращите занаяти.
Всяка година коледарчета посешават работилниците на АЕМО "Старият Добрич"

Щракнете върху изображението, за да се отвори връзката